ДО

ПЛЕНУМА

НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ

от

АДВОКАТСКИЯ СЪВЕТ

ПРИ АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД,

ПОДКРЕПЕНО ИЗЦЯЛО

ОТ АДВОКАТСКИТЕ СЪВЕТИ

НА СОФИЙСКА АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БУРГАС

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ВАРНА

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ВИДИН

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ВРАЦА

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ДОБРИЧ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – КЪРДЖАЛИ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – КЮСТЕНДИЛ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ЛОВЕЧ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ПАЗАРДЖИК

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ПЕРНИК

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ПЛЕВЕН

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ПЛОВДИВ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – РАЗГРАД

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – СИЛИСТРА

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – СЛИВЕН

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – СМОЛЯН

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – СТАРА ЗАГОРА

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ХАСКОВО

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ШУМЕН

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ЯМБОЛ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – РУСЕ

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ОТНОСНО:

Обсъжданото преразглеждане на режима за достъп на адвокатите до електронните съдебни дела чрез Единния портал за електронно правосъдие

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,

Адвокатският съвет при Адвокатска колегия – Благоевград, след обсъждане на поставения въпрос относно евентуалното ограничаване на действащия режим за достъп на адвокатите до електронните съдебни дела чрез Единния портал за електронно правосъдие, счита за необходимо да изрази следното становище.

Обсъжданото ограничаване на достъпа на адвокатите до електронните съдебни дела поставя въпрос, който надхвърля рамките на техническата организация на Единния портал за електронно правосъдие. По съществото си това е въпрос за гаранциите за упражняване на правото на защита, за конституционната роля на адвокатурата и за границите на допустимата намеса в упражняването на вече признати от закона права.

На 27.05.2026 г. беше въведена възможност адвокатите да осъществяват достъп до електронните съдебни дела чрез Единния портал за електронно правосъдие въз основа на удостовереното им качество „адвокат“, без необходимост от представяне на пълномощно по конкретно дело. С това решение не беше създадено ново право на адвокатите, не беше разширен кръгът на лицата, които могат да получават достъп до съдебни дела, нито беше изменено съдържанието на правомощията, предоставени им по силата на Закона за адвокатурата. Единствената настъпила промяна е в начина на упражняване на вече съществуващо право – от физическа справка в съдебното деловодство към електронна справка чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Именно поради това въпросът не може да бъде разглеждан като чисто технически или организационен. Когато законът признава определено право, неговото упражняване не може да бъде организирано по начин, който фактически води до ограничаване на неговото съдържание. Формалното запазване на едно право при съществено затрудняване на неговото упражняване представлява фактическо ограничаване на самото право.

Особено важно е това разграничение по отношение на правото, уредено в чл. 31 от Закона за адвокатурата. Законодателят е предоставил на адвокатите право на достъп до книжа, сведения и документи, когато това е необходимо за упражняване на тяхната професионална дейност. Разпоредбата не прави разграничение между справка, извършвана в деловодството на съда, и справка, извършвана чрез електронна система. Законът урежда правото на достъп, а не конкретния технически способ за неговото реализиране.

Ако адвокатът има право по силата на закона да извърши справка по дело в съдебното деловодство без представяне на пълномощно по конкретното производство, то същото право не може да бъде отречено или ограничено единствено поради обстоятелството, че се упражнява чрез електронна платформа. Различният технически способ не може да води до различен обем на законово признато право. В противен случай съдържанието на правото би се определяло не от закона, а от използваната технология.

Необходимо е да се отчете и конституционното значение на този въпрос. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Конституцията не разглежда адвокатурата като обикновена професионална организация, защитаваща съсловни интереси. Тя ѝ възлага обществена функция, пряко свързана с гарантирането на правото на защита.

Поради това предоставените на адвокатите правомощия не съществуват в техен частен интерес. Те представляват правни механизми, чрез които се осигурява ефективното упражняване на

правото на защита от гражданите и юридическите лица. Ограничаването на възможността адвокатът своевременно да се запознае с материалите по дадено дело не засяга единствено неговата професионална дейност. То засяга преди всичко лицата, които търсят правна помощ и очакват да получат компетентна и информирана оценка на своето правно положение.

Правото на защита по чл. 56 от Конституцията не започва с подаването на искова молба, нито с провеждането на първото съдебно заседание. То възниква още в момента, в който гражданинът или юридическото лице потърси професионален правен съвет. Ефективността на този съвет предполага възможност адвокатът да се запознае с релевантните материали и да извърши самостоятелна професионална преценка на фактическото и правното положение.

Същевременно адвокатът носи професионална, морална и дисциплинарна отговорност да прецени дали притежава необходимите знания, опит и специализация за поемане на конкретната защита. Тази преценка не може да бъде извършена единствено въз основа на субективния разказ на потенциалния клиент. Тя предполага предварително запознаване с материалите по делото.

Ограничаването на електронния достъп би довело до парадоксалната ситуация адвокатът да бъде принуден първо да приеме възлагане на защита и едва след това да извърши необходимата професионална проверка на случая. Това би затруднило добросъвестното упражняване на адвокатската професия и би се отразило неблагоприятно върху качеството на предоставяната правна помощ.

Тези принципи намират потвърждение и в правото на Европейския съюз. Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира правото всяко лице да бъде съветвано, защитавано и представлявано. Последователността на използваните понятия не е случайна. Правният съвет предхожда защитата, а защитата предхожда процесуалното представителство. Европейският стандарт възприема достъпа до професионална правна консултация като самостоятелен елемент от правото на ефективна защита.

Практиката на Съда на Европейския съюз последователно приема, че предоставянето на правен съвет и установяването на правното положение на клиента представляват самостоятелно защитени елементи на правото на защита. В решенията си по дела C-305/05, C-694/20 и C-432/23 Съдът подчертава значението на независимия правен съвет, конфиденциалността на отношенията между адвокат и клиент и необходимостта всяко лице свободно да получава професионална правна консултация. Следователно възможността адвокатът да получи необходимата информация за извършване на такава професионална оценка следва да бъде разглеждана като функционално свързана с упражняването на това основно право.

Неоснователни са и опасенията, че действащият режим противоречи на изискванията за защита на личните данни. Регламент (ЕС) 2016/679 не съдържа обща забрана за подобен достъп. Напротив, той допуска обработването на лични данни, когато това е необходимо за упражняване или защита на правни претенции, когато е предвидено в закон или когато е необходимо за изпълнение на задача от обществен интерес.

Следва да се отчете и обстоятелството, че адвокатите не са случайни трети лица по отношение на информацията, съдържаща се в съдебните дела. Те са носители на законово установени задължения за конфиденциалност, професионална тайна и лоялност към клиента. Нарушаването на тези задължения поражда дисциплинарна, гражданска, а в определени случаи и наказателна отговорност. Поради това самото качество „адвокат“ представлява съществена гаранция за законосъобразно и добросъвестно използване на предоставената информация.

Освен това и към настоящия момент съществуват ефективни механизми за защита – сигурна електронна идентификация, удостоверяване на адвокатското качество, регистриране и проследимост на достъпите, както и възможност за въвеждане на специален режим за определени категории производства. Следователно евентуалните рискове могат да бъдат преодолени чрез по-леки и по-пропорционални мерки, без да се стига до ограничаване на самия достъп.

Следва да бъде отчетено и значението на електронното правосъдие като стратегическа цел на съдебната реформа. Електронното правосъдие не съществува като самоцел. Неговото предназначение е да улеснява упражняването на вече признати права, да подобрява достъпа до правосъдие и да намалява административната тежест както за гражданите и адвокатите, така и за органите на съдебната власт.

Ограничаването на електронния достъп неизбежно би довело до увеличаване на броя на физическите справки в съдебните деловодства, до допълнително натоварване на съдебните служители и до обезсмисляне на значителна част от вече направените инвестиции в цифровизацията на съдебната система. Подобен резултат би бил трудно съвместим с целите на модерното електронно правосъдие.

Не на последно място следва да бъде отчетен принципът на пропорционалност. Съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове всяка регулаторна намеса следва да бъде обоснована, необходима и съразмерна на преследваната цел. Не е достатъчно да бъде посочен абстрактен риск или общо съображение за защита на определен интерес. Необходимо е да бъде установена реална необходимост от ограничението и да бъде доказано, че същата цел не може да бъде постигната чрез по-леки средства. Към настоящия момент подобна необходимост не е обоснована.

Следва да бъде отчетен и принципът на правната сигурност и оправданите правни очаквания. След като държавата е създала техническа и нормативна организация, позволяваща упражняването на правото по чл. 31 от Закона за адвокатурата чрез електронен достъп, последващо ограничаване на този режим следва да бъде предприемано само при наличие на особено сериозни и убедително обосновани причини. Липсата на такива причини би довела до неоправдано отстъпление от вече постигнат стандарт на достъпност и ефективност на правната помощ.

Предвид изложеното Адвокатският съвет при Адвокатска колегия – Благоевград счита, че не са налице правни, конституционни или практически основания за ограничаване на действащия режим на достъп на адвокатите до електронните съдебни дела чрез Единния портал за електронно правосъдие. Подобна мярка би представлявала фактическо стесняване на законово признато право, би затруднила достъпа на гражданите и юридическите лица до ефективна правна помощ и би довела до отстъпление от постигнатото ниво на развитие на електронното правосъдие в Република България.

С настоящото становище се присъединяваме изцяло и към изразената позиция в писмо изх. № 535 от 11.06.2026 г. на висш адвокатски съвет на Република България.